Описание
Киноа (Chenopodium quinoa)
Родина на киноата е Южна Америка. Тя се води зърнена култура, приличаща на кускус, но е близък родственик на спанака, цвеклото и лободата и има превъзходни хранителни качества. Историята разказва, че киноа е подарък от инките, заедно с картофите и царевицата, които неслучайно я приемали не само за свещена храна и лекарство, но и за слабоалкохолна релаксираща напитка.
Фактът, че някои от суперхраните, познати от древността, не виреят в България, не ги прави по-малко достойни за консумация.
Напротив, те могат да се приемат както самостоятелно, така и да се съчетават с традиционните храни, които сме свикнали да слагаме на трапезата си.
Семената от киноа, известни още като златото на инките, се съхраняват в хладилник или фризер, като е препоръчително преди употреба да се измият добре под течаща вода, за да се отмият сапонините, които съдържат. Условията на варене са идентични с тези на ориза, като киноа увеличава обема си до четири пъти.
Киноа може да се консумира и под формата на кълнове, като за целта е необходимо да бъде накисната във вода приблизително 12 часа, след което семената се прехвърлят върху стерилна марля. Така те се превръщат в превъзходна добавка към различни салати или могат да се консумират просто поръсени с балсамов оцет и чесън.
Наричали я „дребен ориз“ и се занимавали с нейното отглеждане още преди повече от 5000 години, а засаждането започвало с хвърлянето на семена от вожда на племето. Днес най-големите производители на киноа в световен мащаб са Перу, Боливия и Еквадор. Неслучайно я наричат „царицата на зърнените култури“. С богат хранителен състав и лек орехов привкус, малките зрънца са предпочитана храна. Киноата е единственият природен продукт, който съдържа всичките осем незаменими за човешкия организъм аминокиселини, добър източник на витамини от групата В и Е, богата е на цинк, желязо, магнезий, манган, фосфор.
