Описание
Разпространение:
Пшеницата е основното хлебно растение в света. С пшеничен хляб се храни 70% от човечеството. Културата е разпространена по цялото земно кълбо. Годишно се засяват около 2,5 милиарда декара. Най-големи площи с пшеница се отглеждат в Русия и другите страни от бившия СССР, Китайската народна република, САЩ, Индия, Канада, Аржентина и други.В България пшеницата е главната полска култура и се отглежда на площ между 10 и 15 милиона декара. Най-благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в Добруджа, следвана от останалите равнинни райони на Северна България, Област Бургас и т.н. Неблагоприятни са условията в планинските райони и Област Благоевград.Най-разпространена в страната е т.нар. мека (обикновена) зимна пшеница, която се използва за производство на хлебно зърно. В Южна България и в близост до Северното Черноморие има подходящи условия за отглеждане на твърда пшеница, зърното, което е подходящо за производство на макаронени изделия, грухано зърно и др.
Легенда:
Белтъчините на пшеницата не съдържат в достатъчно количество всички незаменими аминокиселини. Основното количество мазнини се съдържа в зародишната част на зърната и обвивката. Мазнините на пшеничените зърна съдържат ненаситени мастни киселини и лецитин. Въглехидратите са представени преди всичко от скорбялата. Дизахариди се съдържат само в зародиша. Пшеницата е важен източник на витамини от групата В. Витамин Е, който в естествен вид се намира най-вече в покълналото жито, оказва защитно действие върху кръвоносните съдове, подпомага обезвреждането на отровите от организма и има пряко отношение към дейността на жлезите с вътлешна секреция и преди всичко на половите жлези. Покълнатото жито е богато на фосфорилирани (готови за усвояване) витамини, на естествени ензими и ценни белтъчини. Покълналото жито е храна, която в комбинация с пресни зеленчуци и плодове повлиява благоприятно върху обмяната на веществата. Хаузир нарича покълналото жито храна на старостта заради източниците на растителни хормони. Запазването на витамините зависи от начина на мелене на зърното. Колкото по-финно и бяло е брашното, толкова по-дълго време се запазва, толкова по-лесно се усвоява от организма. Но такова брашно е по-бедно на витамини, минерални соли и целулоза. Колкото по-грубо и черно е брашното, толкова по-кратко време може да се запазва. Това брашно е по-богато на витамини, минерални соли, белтъчини и целулоза.
Пшеничените ядки се произвеждат по определена технология. Първо се премахва обвивката на пшениченото зърно. След това се дехидратира (обикновено преминава парова обработка). След това преминава през топлинен процес преди да премине процеса на сплескване. Преди да се опаковат се охлаждат напълно до нормална температура за съхранение. Този процес стабилизира пшеничените ядки. Целият този процес превръща захаридите в по-опростена форма и прави пшеничените ядки по-лесно усвоими от храносмилателната система. Пшеничените ядки са различна деликатесна съставка към Вашата диета. Те могат да бъдат добавяни в мюсли или различни други тестени изделия вместо част от брашното.Те също придават приятен вкус на приготвеното изделие.
